Света гора
Атон в българската култура и словесност

Шесто чудо

Из „Сказание за страдания и чудеса святаго Славнаго Великомученика победоносца и чудотворца Георгия. С прибавление как ся е създала святая Атонска Зографска Обител и как са ся явили чудотворните икони Святаго Георгия в тая Обител”. Събрано и списано на български язик в 1872 г. от Охридскаго българскаго митрополита Натанаила, собрата Зографскаго братства Пловдив, 1896 г.

 

(...)

Заради нас стига да знаеме, че иконата ся носила по кристаловидното морско поле како огнена колесница и право стояща каквото жива. За такво чудесно явление и действие на святата икона разнесе ся слух по всичка Света Гора, така, щото и монастирци и скитници, келиоти и пришелци, отшелници и безмолвници, всички начнали да ся стичат според слухът, кой от кой по-скоро на ватопедското пристанище; едни да видят това чудо, а други да придобият той драгоценний небесний дар – иконата.

Когато мнозина и от пришедшите подобно на ватопедските иноци ся испитаха за да сполучат това, сиреч да фатат святата икона, но като всичките им усилия и надежди останаха праздни; то най-после ся согласиха всичките, щото от всекий монастир да дойде по един священомонах с иеродякона за да влизат в морето накаде иконата и на кой ще ся даде, то на той монастир она и да принадлежи.

И така когато испратените от всичките други монастири ся испитаха веке да фанат иконата, но никак не беше им възможно; то най-после казаха и за зографците: нека и българете ся испитат! Зографските пратени отци, вооружени с братска молитва и воодушевление към своего патрона беззабавно с благоговейна българска простота впущатся на ладия в морето, бързат накаде честната икона и, о чудо! колкуто они ся приближаваха накаде нея, она двойно ся стремеше накаде них, вручи им ся право в ръцете им и излезноха сос нея на сухо! Но о, ти благочестива душе! Иди тука и застани, за да познаеш ясно и овде Бога дивнаго во святих своих и да го прославиш! И в Пафлагония чудо! И на море чудо! И тука на сухо чудо! Изваждат честната икона; коснува ся она на земля и из сухата и жаждуваща земля, заради вечно воспоменание на пришествие то и извира водица, която и до днес съществува и заради прославление дающаго Божествената си благодат на своите угодници, ся слави с наименование: Свято Георгиево агиазмо. (...)

 

Материалите са част от специалното издание "Светогорски лист", май-юни 2008 г.

 

Горе

 
 
СЛОВОТО  © Всички права запазени!