Изложение
по екскурзията ни до Света Гора
през великденските празници на 1927 г.
В група всичко 15 души отидохме на светогорския полуостров, където прекарахме 12 дни в гостуване първо и за най-дълго в българската света обител Зограф, като посетихме набързо и манастирите: сръбския Хилендар, гръцките Есфигмен и Ватопед, Кинота в Карея, българската килия „Достойно ест”, руския скит „Св. Андрей” (Сарай) и манастира „Св. Пантелеймон”. Сравнително дългото пребиваване в Зограф и обиколката по другите манастири ни дадоха възможност да проучим условията за съществуване на българския манастир и да ги сравним с тези на другите, за да можем да дадем по-вярна преценка в настоящето изложение.
В Светогорския полуостров, в така наречената Монашеска република, съществуват по настоящем 20 манастира, от които само един е български (след като в 1895 г. „Хилендар”, другият дотогава български манастир”, задлъжнял по онова време 12 000 турски лири, които българското правителство не платило, е бил откупен от сърбите и сега тази обител, гдето е живял отец Паисий, играе ролята на сръбска църковна и историческа светиня).
За наша радост, манастирът Зограф е най-красивият, най-добре уреденият и най-грижливо запазваният през бурите на последните 15 години.
Там живият около 120 монаси българи из България, Македония и Тракия, дори от брега на Дунав, предимно старци с много напреднала възраст.
Братята са били до преди 5-6 години около 200, но тежките условия на живот са покосили почти една трета от тях.
Трябва да се отбележи, че измирането на старите монаси и непостъпването на нови в манастира застрашават този последния да бъде обезлюден в един период от двадесетина години. И това е първата жалба, която ние чухме от тези, запазили въпреки всичко националността си, под черното монашеско расо, отшелници из всички български краища: „Пратете ни млади хора, защото ние измираме и светата наша обител ще попадне в гръцки ръце!” – бе повикът на всички братя, от отците лодкари до самия игумен.
По тази първа тъжба се считаме задължени да занимаем нашите политически и духовни среди, защото тя е един труден въпрос, вплитащ в себе си както политическите условия, при които е поставен манастирът, откъснат от свободното Отечество, така и, от друга страна, социалните условия днес, при които малцина се явяват желаещи да се отрекат от живота и посветят при трудно съществуване в служение Богу. Към политическите условия трябва да се прибави и напоследък оповестения от нашите вестници законопроект на гръцкия министър на Външните работи, засягащ Манастирската република, в който се предвижда забраната да се настаняват в манастирите схизматици. Тази забрана, като че и е поставена единствено заради нас, българите.
Ние, обаче, вярваме, че висшите представители и ръководители на Православната Българска Църква, ведно с подкрепата на отговорните политически лица, ще могат да намерят пътя, за да се преустанови обезлюдяването на българския Зограф.
Втората жалба на манастирските братя, е, да им се помогне материално, за да могат да преживеят в тежките години, докато българската дипломация успее да възвърне на манастира владените от отдавна и отнетите им след Голямата война манастирски доходни имоти.
Подобно на Майка-България, и манастирът Зограф е преживял ужасите на несправедливия мирен договор след последната война.
Без да разглеждаме тук загубените негови манастири с богати чифлици в Бесарабия, трябва да поменем за отнетите им от гръцкото правителство чифлици, находящи се на съседния полуостров Лонгос, чиито доходи биха били достатъчни и днес за издръжката на манастира.
На първо място и най-лесно днес за българската дипломация би било възможно да подкрепи манастира в усилията му пред Обществото на народите за възвръщането от гръцка страна на тези отнети чифлици, още повече, че сами гърците съзнават извършената неправда и обещават пред Обществото на Народите да я коригират. Последните наши сведения гласят, че гръцкото правителство е изявило готовност да заплати отнетите имоти, като заплатената сума остане на влог за вечни времена в Гръцката държавна банка, а манастирът тегли само лихвите от този влог. Едно такова решение на въпроса не се желае от манастирските братя, защото горчивият неколкократен опит им е доказал какво такива влогове могат лесно да имат участта на влога им от 475 000 руски рубли в Государствений банк.
Манастирът трябва да бъде подкрепен в стремежа си да му се възвърнат напълно въпросните отчуждени чифлици, които той да може сам, както това е било в миналото, да обработва и да се ползва от приходите им.
Приходите на манастира сега са толкова ограничени, както никога преди, че далече не достигат и за най-оскъдното изхранване на братята.
Проверени, доколкото това бе възможно от нас, сегашните приходи на манастира са:
– около 200 000 драхми годишно от сеченето на манастирските гори за гориво, което сечене не се върши рационално и манастирското землище се обезлесява;
– около 150 000 драхми годишно от производството на дървено масло от маслинените гори;
– 5 000 драхми годишно наем от старото манастирско здание в Солун;
– около 150 000 драхми годишно наем от новото манастирско здание в Солун, купено неотдавна, но още неизплатено напълно.
Това са засега четирите доходни пера в бюджета на манастира, предимно съвсем нередовни доходи от самата Гърция, защото в горната сметка не влиза нищо от приходите на манастирското подворие-хотел, открит в април тази година в София, което - иначе даващо надежди за добри приходи - здание не е още напълно изплатено.
Така че сегашните нередовни приходи на манастира не могат да балансират нито наполовина неговия минимален разходен бюджет, ето защо се налага българските Църква, Правителство и Народ да намерят необходимите средства за запазване на тази българска еднакво църковна, колкото и историческа светиня.
Ние се позоваваме на мъдрата държавническа мисъл на Негово Величество Царя, изразена пред тукашното представителство на манастира с думите: „Българите са запазили светата си Зографска обител дори и през дългите години на робството, когато не е съществувало Българското царство”.
Царското разбиране и желание са разбиране и желание на целия български народ.
Готовността да се помогне ще бъде обща, важното е само как да се организира помощта.
Ние си позволяваме да посочим някои от начините, като на първо място поставяме крещящата нужда да се изпратят на манастира поне за три месеца храни в натура (жито, ечемик, фасул, захар), както това се искаше в последната писмена молба от управата на манастира до Правителството, чрез г-н министър Буров и то по възможност най-скоро, защото гладът там вече бушува.
След тази първа помощ, предстои на народа със своите макар и скромни подаяния да подкрепи манастира в тежките му дни, особено по-лесно сега при добрата наша реколта. Неземеделското население ще даде своя дар в пари, с които да се купят пак храни или материали за облеклото на братята, каквото те не са получили от години насам.
При добре организирано събиране на помощи - тук ние вярваме твърдо в обещаното съдействие на Св. Синод – и контролното им препращане по принадлежност, ние сме убедени, че петмилионното население на България ще може да изхрани стотина свои братя-монаси не една, а през течение на няколко тежки години.
Тук е мястото да отбележим, че подемащите делото на помощта ще трябва да отстранят всички, за жалост вредни на манастира и полезни само на себе си, самозванци-представители и помощосъбиратели, защото когато народът започне да дава своята лепта, той ще има правото да взиска и контролира щото даренията му да стигнат ненакърнени до предназначението си. За жал, готовността да помага у народа е пострадала твърде много до сега от самозванци безконтролни просители, чиито опити, целящи предимно лични облаги, са създали некрасивото прозвище „светогорски просяци”.
Гръцките манастири са поставени, безспорно, в най-изгодни условия, тъй като те са в своя територия и са под преките разпоредби на своето правителство.
Единственият сръбски манастир Хилендар, лишен за кратко от своите чифлици, е успял в съдействие със сръбското правителство да си ги повърне. Но независимо от това, сръбската държава щедро подпомага своя манастир и поддържа дори редовно плащани игумен и монаси. А що се касае до пращането на млади монаси, ние никъде другаде не видяхме такъв голям кадър от млади хора, както там. Естествено, това са хора, изпратени от Сърбия с оглед да не се обезлюди манастира. А с болка в сърце и срам в душата трябва да отбележим водената щедро културна (с картини и книги) пропаганда, докато в Зограф не са стигнали нито една от нашите по-нови исторически картини или популярни книги. Зограф едва ли вижда понякога български вестник, както не бе видял дори от години български календар. Дори новият превод на Св. Писание не е пратен в манастира.
Власите нямат свой манастир, а само килии и са готови да дадат мило и драго да се сдобият с един поне манастир. За такъв те предчувстват, че могат да имат Зограф, на който предлагат щедри материални средства, особено като знаят бедственото му състояние сега. Зограф би бил една богата плячка за техните стремежи със своите исторически ценности като икони, знаме и каменни надписи от Молдовлахския господар Стефан Войвода.
Руските манастири и скитове бедстват, поради болшевизма в Русия, числото на монасите намалява, а оскъдни материални средства им се събират за сега от Югославия.
Със съдействието на един общограждански комитет надлежните български църковни и граждански власти биха могли да запазят от пълно материално разорение българския Зоргаф и да подновят монасите с по-млади и същевременно малко поне повече образовани братя, защото сегашните старци там са действително съвършено неинтелигентни хора.
В състава на този комитет трябва да влязат почтени български граждани, възрастни, но делови хора, които присърце, и с увлечение, но и с разум и наука да могат да изпълнят тежката задача.
Този комитет, официално признат и легализиран от българските църковни и граждански власти, ще има за първа задача да отстрани от полето на своята дейност самозванците представители мирски лица и, като установи пряка връзка с манастира, да вземе под свое ръководство братята, представители на манастира в България.
Грижите за нов монашески кадър и за материални помощи ще има само комитетът; също той ще поведе и пропагандата за духовно културно единение между народа от Отечеството-Майка и манастира, като ще организира официалното и частно снабдяване на монасите и с духовна храна, като: книги (зографските монаси нямат и дори жадуват искрено да им се пратят библии от новото синодално издание на новобългарски език), картини, вестници, илюстрации и портрети (само в голямата зала на манастира има един портрет голям формат на негово величество Царя, а тази на манастирския конак в Карея се краси, по липса на друг, с един голям цветен портрет на крал Петър Сръбски), календари и въобще печатни произведения от подходящо за целта естество.
По нататък една от главните цели на комитета трябва да бъде скришното изнасяне от манастира и пренасяне в България на всички църковни, исторически и антични ценности, каквито има в преизобилие българският Зограф, защото не трябва да се изпуща из вид, че тези ценности са все извън сигурното българско притежание, докато се намират в Света Гора, която все пак е и ще остане една административно-автономна част от гръцката държава.
Скришно изнесените книги, исторически материали и други разни вещи ще могат да се съхраняват в един от ближните до София манастири пак като собственост на Зографската света обител, като бъдат винаги един интересен музей-библиотека за ползване и научни изследвания от целия български народ.
Ако до нашето пребиваване в манастира бе запазен още първообразът на Паисиевата история, не съществува абсолютно никаква гаранция, че този ценен за българския народ ръкопис не ще бъде похитен или от злобата на някой гръцки жандарм, или от наивната простота на някой от монасите, или най-после от заинтересованата интелигентна ръка.
Нали така бе похитен и изчезна от манастира навеки единственият там екземпляр от глаголическото Евангелие!
А ценности има в манастира – това е безспорно! – само че малко български учени са посетили манастира, за да ги издирят и проучат.
По-дълговременни командировки на учени българи в Зограф биха били от грамадна полза. Ако е полезно да се организират по-често екскурзии в по-малки (за по-удобно разглеждане) групи от набожници и любители, колко повече е наложително в числото на екскурзиантите да има и учени историографи, библиографи, зографи и др.
И не само строго взет манастирът Зограф, но изобщо в целия Светогорски полуостров, особено в единствения му чисто мъжки град Карея, могат да се намерят ценни за нашата история стари книги и други материали.
Ние считаме, че изпълваме един дълг като правим настоящето изложение, защото се опасяваме какво българският народ ще изгуби своя единствен останал още манастир, а с него многото исторически и църковни ценности, хрисовули, на първо място Паисиевата история, тъй както загуби безвъзвратно в 1895 г. и Паисиевата килия с Хилендарския манастир.
И тази загубена от нас и умишлено изоставена от сърбите на разрушение и забвение света килия, в която Отец Паисий нижеше ред след ред своята първа българска история, ние можахме с усилия скришно да посетим, като почувствахме по-голяма и по-обидна душевна погнуса от физическото ни погнусяване, когато за да стигнем до нея, трябваше да преминем през новооткрити от сърбите отходни места. При това рушение и низвержение не бе чудно, че поклонниците българи откъртихме и пренесохме в България единствените оставащи още материални следи от зората на българското Възраждане – тухли и старинни гвоздеи, неми свидетели на великия подвиг на Великия монах.
Не към Йерусалим, който има общохристиянско значение, а към Света Гора трябва да се отправят поклонниците-българи, защото там са нашите свети места и като християни и като българи!
София, лято 1927 година
(Следват подписите на: Никола Балабанов – началник на културното отделение при Министерство на народното Просвещение, Цветан Радославов – учител в Трета мъжка гимназия, Иван Лазаров – скулптор, професор в Художесвената академия, Лука Малеев – запасен майор, Дечко Узунов – художник)
ЦДА, 166К, оп. 1
Статията е публикувана за първи път в специалното издание "Светогорски лист", май-юни 2008 г.
